По данни на Световната здравна организация през изминалите 15 години 140 млн. човека или 16 % от населението на Европа и Централна Азия нямат възможност да ползват качествена питейна вода. В това е трудно да се повярва, но липсата на достъп до качествена питейна вода е основната причина за инфекциозни заболявания. По данни на Роберто Бертолини от Световната здравна организация, през 2006 г. са зарегистрирани 170 000 случая на заболявания предизвикани от некачествена питейна вода, такива като хепатит, тиф и дезинтерия. Годишно от стомашно-чревни разстройства и инфекции умират 13 500 деца или 3637 деца в ден.

Един от най-актуалните проблеми на XXI век си остава проблема с качеството на питейната вода. Трудно е с това да не се съгласим като знаем, че ежедневната потребност на човешкия организъм е 1,5 литра вода в ден и че водата е основна съставляваща на човешкия организъм.

На Земята като цяло са останали много малко надземни водни източници от които може да се пие вода без пречистване. А в много райони подземните водоизточници също не отговарят на хигиенните изисквания.

На редица световни форуми се потвърждава тенденцията за глобално екологическо замърсяване на водните източници. Съществуващото положение с обезпечаване на населението с качествена питейна вода в много страни, включително и в България, се явява основен социален, политически, географски и екологичен проблем.

Водоемите от които се водоснабдяват населените места мога да бъдат замърсени основно от:

Съдържанието на хлор в питейната вода е смъртоносно опасен за болните от астма и други бронхитни болести, а също така и за хората с наружен имунитет. Хлорираната питейна вода практически удвоява вероятността от ракови заболявания на пикочния мехур. С високото съдържание на хлор са свързани здравословните проблеми на сърцето, атеросклерозата, особено артерионалната, високото кръвно и анемията.

“Хлорът – най-опасният убиец на нашето време. Предпазва от една болест, предизвиква друга. След като през 1904 г. започна хлорирането на водата, започна и новата епидемия от сърдечни болести, рак и слабоумие”.
Д-р Прайс, болница “Сангино” САЩ

Хлорът е помогнал да се разрешат проблемите с епидемията на холера, но в реакция с органичните съединения намираши се във водата образува силно токсични хлороорганични съединения (хлорамини, хлороформ, хлорофенол и др.). Хлороформът при висока концентрация предизвиква рак и при мишките. Хлороформът е особено опасен при децата и причина за ред хронични дихателни заболавания предизвикани от свойствата му да се задържа в белите дробове. При нагряване на хлорираната вода до 43 С от нея се изпарява до 50 % от разтворения в нея хлороформ и до 80 % трихлоретилен. По данни на американските учени за да се запази здравето е необходимо не само да не пием хлорирана вода но и да не се къпем с нея, защото хлорът и токсичните хлорорганични съединения попадат в организма чрез кожата и дихателните пътища.

Особено опасна е хлорираната вода както за питейни, така и за битови нужди, при бременните жени. При изследванията на д-р Хербърт Шварц от Камберлендския колеж във Виндсман е установено, че рискът при използването на хлорирана питейна вода от бременните жени е много по-голям от тези които пият нехлорирана вода при спонтанните аборти. Зародишът на детето се състои от 30 % вода и е особено възприемчив към токсичните хлорорганични съединения предизвикващи поражения на главния мозък, сърцето и устата, както и раждането на деца с вродени пороци или недоносени.

Необходимо ли е да рискуваме и да продължаваме да хлорираме водата и да строим нови пречиствателни станции със средства от ЕС по стари технологии основани на хлорирането, като се има предвид и факта, че при хлорирането не се достига пълна стерилизация на водата и във водата могат да остават жизненоспособни микроорганизми.

До края на 2114 г. следва да се реализират за малки населени места:
- изграждането на 357 нови ГПСОВ
- разширяване и реконструкция на 12 ГПСОВ
- довършване но 40 ПСПВ

Сроковете за изграждане на ГПСОВ са записани в Договора за присъединяване на Р България към ЕС – 31.12.2010 г. за населени места с над 10 000 жители и до 31.12.2014 г. за населени места с население между 2 000 и 10 000 жители.

Според председателя на БАВ г-н Теньо Пейчев почти всички от съществуващите пречиствателни станции се нуждаят от рехабилитация. По-голямата част от съществуващите пречиствателни станции са изградени по стари технологии и се нуждаят от реконструкция и модернизация.

Европейската рамкова директива по водите (Директива 200/60ЕС за рамката на действие на общността в областта на водната политика) е сериозно предизвикателство за всички страни от ЕС, но по-бедните страни като България трудно биха изпълнили изискванията за добър статус на водите,ако не се предприемат по ефективни действия и по съвременни технологии по опазване на околната среда и пречистване на водите.

Съдържанието на остатъчен озон 0,45 мг./л. прави бездействен вируса LE при разреждане 1/1000 за две минути.

При прагова концентрация на озон 0,3 мг./л. поддържана в продължение на 4 мин. коефициентът на унищожаването превишава 99,99 % за всички съществуващи в началото вируси.

Хлорът и хлорния двуокис не осъществяват антивирусна обработка, тъй като унищожаването на вирусите от съединенията на хлора изискват много висока концентрация и значителна продължителност на контакта – от порядъка на 48 часа.

• Антихидробионно действие – Озонът е много пъти по-ефективен за отстраняване на микроводораслите и едноклетъчните организми, отколкото хлорът.
• Обезцветяване – озонът обезцветява водата чрез окисляване на почвените хумусни вещества кото фулвокиселини, колоидни частици, хуминови киселини без да създава мирис и привкус на водата, докато хлорът създава с някои вещества сложни съединения, предизвикващи появяване на много остри миризми – хлорфенол и др. В тези случаи хлорираната вода придобива много неприятни миризми, даже ако фенолът е в нищожни пропорции – 1:100 000.
• Отстраняване на желязо и манган – обикновенно желязото и манганът се съдържат във водата като органични съединения или колоиди и обезжелезяването и обезманганяването и чрез традиционните методи (аерация, варуване или катиониране) не е удачно. За целта е необходимо предварително окисляване с озон, след което става възможно отстраняването на желазото и мангана посредством филтруване.
• Действие на озона върху микрозамърсители – различни феноли, въглеводороди, вещества екстрахирани от хлороформ, анионни детергенти, пестициди ит.н. Върху тези микрозамърсители на водата озонът действа с концентрации прилагани обикновенно за обеззаразяване на вода.

Озонирането представлява единственния съвременен метод за обработка на вода, който действително е универсален, тъй като той проявява своето действие едновременно в бактериологично, физикохимично и органолептично отношение.

От бактериологична гледна точка съществено е, че всички микроби- патогенни и сапрофитови, срещащи се във водата, се унищожават с озон, при това тяхното оцеляване е изключено. Озонът притежава висок спорициден ефект, който се намира в пряка зависимост от количеството озон, пропуснат през водата и в обратна зависимост от органическото замърсяване на водата.

Установени са предимствата на озона за неутрализиране на вируса на полиомиелита в сравнение с обикновените средства за обеззаразяване (хлор и хлорен двуокис), така също цисти и съпътстващи бактерии. Благодарение на значителното намаляване на съдържанието на органични вещества в озонираната вода тя по-малко се поддава на последващо замърсяване.

От физична гледна точка след озониране водата претърпява значителни качествени изменения. В достатъчно голям слой вода тя придобива красива синкава окраска, присъща на изворните води. При озониране водата добре се аерира, което я прави по-усвояема и приятна за пиене.

Аерирането на водата е особено важно, защото така тя се насища с по-голямо количество кислород. Човешкото оцеляване и съществуване изисква храна, вода и кислород. Недостатъчното снабдяване с кислород се нарича “хипоксия” и може да причини симптоми като: недостиг на енергия и обща отпадналост, задушаване, намаляване яснотата на ума и затормозяване на мозъчните функции, пренатоварване на имунната система, болки в ставите и мускулите. Следователна можем да приемем, че колкото човешкият организъм е по-богат на кислород, толкова той е по-здрав и по-защитен от множество болести и неприятели .

От органолептична гледна точка в озонираната вода не само не възникват никакви привкуси и миризми , което е неизбежно при хлорирането, но напротив, отстраняват се всякакви следи на привкус и миризма, съществуващи в обработваната вода.

От химична гледна точка основните вещества разтворени във водата и определящи някои минерални свойства не се изменят след озонирането и по време на обработката с озон не предават на водата никакви допълнителни странични вещества и химични съединения. От водата се отстраняват само продуктите от тези вещества, които са и предавали цвят, привкус и миризма.

Традиционните методи за пречистване са не особенно ефкасни спрямо микрозамърсителите и влошават качеството на крайния продукт.

Даже адсорбцията с активен въглен не осигурава необходимата ефективност на пречистването. Активния въглен, макар, че дава удовлетворително решение за отстраняване на пестицидите и въглеводородите не може да се конкурира с озона за пречистване на водата от феноли, детергенти и вещества екстрахирани от хлороформа, към които главно спадат въглеводородите. Освен това, методът на очистване с активен въглен има висока цена тъй като изисква големи разходи на скъпия адсорбент.

Всичко тези факти са предпоставка за използването на озон при обработката на питейни води и в България.